Престъпления от омраза и реч на омразата
Когато става дума за санкциониране на речта на омраза със средствата на наказателното право, понастоящем това е възможно само по признаците – до националност, раса, етническа принадлежност, религия и политически убеждения. Тези са признаците, за които българската държава е въвела презумпция, че са ключови елементи на идентичността на лицето или групата, чието засягане е особено болезнено и може да породи сериозни нарушения на обществения ред, насилия и дори масови убийства, на каквито близката история на Европа и света става нееднократно свидетел през миналия век. Не напразно най-тежкото от престъпленията, които българската система на наказателно правосъдие е формулирала, геноцидът, се ограничава до тъкмо тези признаци. Днес, обаче, този подход е остарял. Списъкът на признаците, за които следва да се въведе презумпция, че засягат идентичността на хората, трябва да се разшири. Няма причина от него да остават изключат например полът, сексуалната ориентация и половата идентичност. В България, медийната регулация на речта на омраза е оскъдна, прилага се крайно рядко и почти никога срещу хора на власт. Българската държава финансира политически партии, които системно подбуждат към расова/етническа омраза и дискриминация.
Конституцията на Р България предвижда, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“ Религиозният обред няма правно действие. Семейният кодекс предвижда, че „всяко лице има право да сключи брак“, но „само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака.“ Семейният кодекс не урежда отношения основани на фактическо съжителство, нито за разнополови, нито за еднополови двойки. Осиновители на едно дете могат да бъдат мъж и жена съпрузи или 1 самотен родител, независимо от пола, но не и двама родители от един и същи пол. Семейният кодекс изрично забранява това: „Никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи“. Едно лице може да осинови биологичното дете на своя партньор само ако имат сключен граждански брак. В еднополова връзка само единият партньор може да бъде законен представител на детето/децата и да упражнява родителските права.
Законът за защита от домашното насилие не се прилага по отношение на еднополови двойки. Този закон защитава лица, които се намират или са били във „фактическо съпружеско съжителство“, а съпрузи могат да бъдат само мъж и жена. Такава е практиката на съдилищата. Минималната възраст за валидно съгласие за секс е 14 години – тя е еднаква за хетеросексуални и за хомосексуални контакти. Наказанията за нежелани сексуални контакти са еднакви, независимо дали жертвата и извършителят са от един и същи или от различен пол – лишаване от свобода от две до шест години. Престъпленията, мотивирани от хомофобски подбуди, не са изрично криминализирани в България, но хомофобският мотив се взима предвид от съда при определяне размера на наказанието. Изрично са криминализирани, за сравнение, убийство и побой извършени по „хулигански, расистки или ксенофобски подбуди“.