Първо, важно е да поговорим за сложния контекст, в който живеят ЛГБТКИ+ хората, и да идентифицираме системите на потисничество, които оказват въздействие на външните и вътрешните им преживявания, на себеусещането им и на качеството им на живот. Действителните случаи на насилие, малтретиране и други прояви на предразсъдъци са само върхът на айсберга – под повърхността можем да открием системите на потисничество, всеобхватните идеи и механизма, който управлява нашите предубеждения.
Връщайки се към упражнението с Картата за ЛГБТКИ+ разкази от първия модул, се вижда, че системите на потисничество са свързани с доминиращите идеи и идеологиите в слоя на Макросистемите. Тези идеи и идеологии се пресъздават във всяка от системите – в институциите, в институционалните отношения, в общностите, в междуличностните отношения, а също така и вътреличностно.

Картата с ЛГБТКИ+ разкази от Модул 1
| Картата с ЛГБТКИ+ разкази е базирана на Теорията за екологичните системи на Бронфенбенер. Според тази теория, живеем и се движим из множество социални системи, които се различават по своя размер, по разстоянието си спрямо нас и по пряката си и непряка достъпност.
Теория за екологичните системи (2021). В Уикипедия. https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Ecological_systems_theory&oldid=1038677351 |
Хетеронормативно общество
Хетеросексизмът се отнася до убеждението, че всеки е хетеросексуален, което води до устойчиво системно институционализиране на нагласи и предубеждения, привилегироващо онези, които се идентифицират като хетеросексуални и/или са в хетеросексуални връзки. Хетеронормативното общество, в което живеем всички, се базира на (не)оспоримата истина, че хетеросексуалната идентичност и връзки са нормата.
По сходен начин представата, че има само два социални пола, основани на определения при раждането на човек биологичен пол, се нарича джендъризъм. Тези вярвания се налагат в различни контексти и се институционализират по много начини. Най-простите примери са табелите „Мъже“ и „Жени“ на тоалетните в частни, обществени, фирмени, административни и развлекателни места, или пък кутийките, които отбелязваме с тикче всеки път при кандидатстване за работа, университет, и т.н. Така че си представете някой, който се идентифицира като трансджендър в ежедневни ситуации, в които постоянно му се налага да прави компромис с истинската си полова идентичност. Изхождайки от привилигерованата си позиция на хетеросексуални цисджендър професионалисти, тези елементи от действителността може и да не звучат като нещо толкова важно. Но именно те заедно с много други оформят постоянното чувство на срам, чувството, че си аутсайдер, че си в грешка, че не принадлежиш, че си невидим у джендър куиър хората (като общ термин, покриващ всички, които не попадат в цисджендър категорията).