Системи на потисничество – общата картина (четене)

Първо, важно е да поговорим за сложния контекст, в който живеят ЛГБТКИ+ хората, и да идентифицираме системите на потисничество, които оказват въздействие на външните и вътрешните им преживявания, на себеусещането им и на качеството им на живот. Действителните случаи на насилие, малтретиране и други прояви на предразсъдъци са само върхът на айсберга – под повърхността можем да открием системите на потисничество, всеобхватните идеи и механизма, който управлява нашите предубеждения.

Връщайки се към упражнението с Картата за ЛГБТКИ+ разкази от първия модул, се вижда, че системите на потисничество са свързани с доминиращите идеи и идеологиите в слоя на Макросистемите. Тези идеи и идеологии се пресъздават във всяка от системите – в институциите, в институционалните отношения, в общностите, в междуличностните отношения, а също така и вътреличностно.

Картата с ЛГБТКИ+ разкази от Модул 1

Хетеронормативно общество

Хетеросексизмът се отнася до убеждението, че всеки е хетеросексуален, което води до устойчиво системно институционализиране на нагласи и предубеждения, привилегироващо онези, които се идентифицират като хетеросексуални и/или са в хетеросексуални връзки. Хетеронормативното общество, в което живеем всички, се базира на (не)оспоримата истина, че хетеросексуалната идентичност и връзки са нормата.

• Хомофобията и бифобията произтичат от тази мощна и превъзхождаща социална действителност, която в ядрото си има вграден страха да си в близост до хомосексуални хора, тъй като ги смяташ за заразни, или страха, че някой ще те помисли за гей. В днешно време е термин, който описва не само страх, но и крайна омраза и отвращение към хора с хомосексуална или друга ориентация, разглежда ги стереотипно като неправилни, психично болни, извратени, грешници (повече за хомосексуалността и ръководствата за психична диагностика – страница 11), и също така възприема хетеросексуалните хора за по-висши и съвършени. Освен това е и описание на ежедневното емоционално и психологическо напрежение, свързано с нехетеросексуалната ориентация сред хетеросексуалните хора. Въпреки че не всички хомофоби действат спрямо убежденията си, широкоразпространената стигма допринася за високите нива на нетърпимост, която изпитват ЛГБТКИ+ хората.
• Моносексизмът се свързва с представата, че можем да бъдем привлечени само към един пол. Можем да бъдем или хетеросексуални, или хомосексуални. От това убеждение произтича омразата към бисексуалните хора в самата общност, защото на тях се гледа като на нерешителни, склонни към промискуитет или просто гонещи модата (бифобия).

По сходен начин представата, че има само два социални пола, основани на определения при раждането на човек биологичен пол, се нарича джендъризъм. Тези вярвания се налагат в различни контексти и се институционализират по много начини. Най-простите примери са табелите „Мъже“ и „Жени“ на тоалетните в частни, обществени, фирмени, административни и развлекателни места, или пък кутийките, които отбелязваме с тикче всеки път при кандидатстване за работа, университет, и т.н. Така че си представете някой, който се идентифицира като трансджендър в ежедневни ситуации, в които постоянно му се налага да прави компромис с истинската си полова идентичност. Изхождайки от привилигерованата си позиция на хетеросексуални цисджендър професионалисти, тези елементи от действителността може и да не звучат като нещо толкова важно. Но именно те заедно с много други оформят постоянното чувство на срам, чувството, че си аутсайдер, че си в грешка, че не принадлежиш, че си невидим у джендър куиър хората (като общ термин, покриващ всички, които не попадат в цисджендър категорията).

• Трансфобията произтича от джендъризма и обхваща голям набор от отрицателни нагласи, целящи да обезценят транс хората. Повече информация относно трансфобията вижте в Модул 2.
• Интерфобия – интерсекс хората са споменати по-нагоре в главата при описанието на пола, определян при раждане. На основата на бинарната представа много операции на гениталиите (генитално осакатяване на интерсекс хората) се извършват без съгласие на интерсекс новородени всеки ден по света. Интерсекс хората са изправени пред интерфобия посредством насилие, осакатяване, нежелателно хормонално лечение, физически интервенции, тежка дискриминация под различни форми. Всички тези действия срещу интерсекс хората са признати като мъчeния и престъпления срещу човечеството от страна на ООН през 2015 г.