Лични и професионални предразсъдъци – осъзнаване и последствия (четене)

Основната цел на професионалистите по психично здраве е да изградят връзка с хората, които търсят тяхната професионална помощ и да установят отношения на доверие, за да осигурят ползотворна и дългосрочна подкрепа.

Хората, които търсят психо-социални услуги, може вече да са преживели стигматизация, дискриминация и/или изолиране от други здравни специалисти или институции, което засилва важността да се противодейства на тези предишни вредни житейски преживявания чрез приемане, толерантност и осигуряване на безопасно пространство за LGBTQI+ клиенти.

Клиентите усещат когато психологът, социалният работник или операторът на гореща линия има предразсъдъци към тях и това ще доведе до множество болезнени и тревожни последици, като например:

• Приемане на предразсъдъка като истина, което може да доведе до тежки психологически увреждания; или
• Отказва да го приеме, но се чувства предаден от още една потенциална фигура на подкрепа.

Предразсъдъци и имплицитни пристрастия

Думата предразсъдък означава предварително формиран негативен, безразсъден стереотип към група хора.

Предразсъдъците често могат да бъдат:

• Потискани („Знам, че имам предразсъдъци към ЛГБТКИ хората, но няма да го покажа, защото знам, че не се приема.”); и
• Рационализирани („Гейовете са психично болни и знам това, защото съм го чувал много пъти. Така е.”)

Скритото пристрастие е трудно за откриване, тъй като не сме наясно с него. За да бъде осъзнато, е важно да

• Приемане на личното и професионалното задължение да изучават собствените пристрастия, за да бъде осигурена ефективна психологическа и емоционална подкрепа на ЛГБТКИ+ клиенти;
• Да бъде взето предвид, че след като осъзнаем своята пристрастност, може инстинктивно да я отречем и е необходима смелост, за да се опитаме да трансформираме нашите лични и междуличностни вярвания;
• Разбиране на съобщенията, които са получавани, и хетеро-нормативните социални норми около нас, за да ни помогнат да идентифицираме собствените си вярвания и пристрастия, които след това можем да оспорим, което ни помага да бъдем по-силни съюзници.

След като осъзнаем собствените си пристрастия, бихме могли да се опитаме да приложим следните техники, за да ги трансформираме:

• Индивидуация, т.е. процесът на фокусиране върху конкретна информация за лицето и избягване на тяхното категоризиране въз основа на стереотипи около различни елементи от тяхната идентичност, като си задаваме въпроси като
  • „Как мога да оставя настрана предположенията си, за да опозная човека, който търси помощ?“
  • „Възприемам ли човека само като транс, без да вземам предвид всички други аспекти от неговата лична история, развитие, опит, взаимоотношения?“
• Взимане на перспектива, т.е. процесът да се поставим на мястото на лицето, търсещо подкрепа, като си задаваме въпроси като
  • „Ако бях гей, как щях да се чувствам в този момент, срещайки този нов практикуващ специалист по психично здраве? За какво бих се притеснявал? Какви биха били моите мисли?“

 Важна забележка

Ако дори след като осъзнаете собствения си имплицитен предразсъдък към ЛГБТИ+ хората и продължавате да не можете да го преодолеете, следвайки етичните принципи и стандарти за грижа, трябва да насочите клиентите към колега, който предоставя грижи, утвърждаващи ЛГБТИ+ общността. Професионалисти, които силно вярват, че разнообразната сексуалност/полова идентичност е психично разстройство, заболяване, причинено от минали травми или нефункционални семейни структури и взаимоотношения, инфекциозно, грях и все още предоставят услуги на ЛГБТКИ+ хора, за да ги „лекуват“, не само нарушават професионални и административни принципи, насоки и стандарти за грижа, но най-важното, е, че вредят и допълнително увреждат психическото и физическото здраве на човека, социалното положение, личните взаимоотношения и цялостното качество на живот.