Преходът се разглежда по различен начин в законодателството на всяка страна, така че ви препоръчваме да се запознаете с практиката, използвана във вашата страна. Във всеки случай процесът трябва да започне с лично решение за преход, предизвикано от усещането, че половата идентичност не съвпада с пола, определен при раждането. В някои страни преди хормонално заместваща терапия или операция за смяна на пола трябва да се направи диагноза и редица медицински прегледи (ендокринологични, вътрешни, психологически и др.). Част от диагнозата може да бъде т. нар. Real Life Test, тоест човек трябва да започне да живее в ролята на пола, с която се идентифицира преди операцията за утвърждаване на пола.
Що се отнася до правните аспекти, Съветът на Европа изисква от своите държави-членки да осигурят законно признаване на пола, но 30 държави в Европа имат стабилни правни процедури, а в момента само 7 не изискват транс хората да се подлагат на стерилизация, медицински интервенции, развод и психологическа диагноза или оценка. Тези насилствени изисквания или липсата на законодателство като цяло означават, че повечето транс хора трябва да живеят с документи, които не отговарят на тяхната полова идентичност. Признаването на пола надхвърля административния акт: от съществено значение е, за да могат много транс хора да живеят достоен и уважаван живот.
Много страни в Европа все още изискват транс лицата да преминат стерилизация, преди тяхната полова идентичност да бъде призната. Комисарят по правата на човека критично отбеляза, че „Трансджендър хората изглежда са единствената група в Европа, подложена на законово предписана, наложена от държавата стерилизация“. Други изисквания могат да включват диагностициране на психично разстройство, медицинско лечение, инвазивна хирургия, оценка на времето, прекарано в новата полова идентичност, както и неомъжен или разведен статус. Такива изисквания нарушават достойнството, физическата неприкосновеност на лицето, правото на създаване на семейство и правото да бъде свободен от унизително и нечовешко отношение.
Актуална концепция, с която трябва да се запознаете, е „ограничаване на достъпа“ (gatekeeping).
Ограничаване на достъпа
Ограничаване на достъпа (gatekeeping) означава контролиране и ограничаване на достъпа до процесите на утвърждаване на пола. Това се случва най-често в областта на медицината, където на трансджендър хора може да бъде отказано правото на преход. Аргументите на медицинските лица, които ограничават достъпа, се съсредоточават около убеждението, че трансджендър хора грешат относно своята идентичност (което понятие е трансфобно само по себе си) и те трябва да преминат месеци или дори години на терапия, преди да им бъде позволен преход.
Ограничаването на достъп до ресурси е форма на трансфобия, която ще обсъдим в следващото четене.
Какво се случва, когато искате да осъществите прехода си в България?
Няколко неправителствени организации предоставят услуги по подкрепа за транс хора в България. Фондация Сингъл Степ е организацията, която има комплексна услуга (психолог, медицинско лице и правен консултант). Здравни консултации с медицинско лице помагат на транс хората да изберат пътя от възможности, които стоят пред тях в прехода. Тъй като личното преживяване на всеки транс човек е строго индивидуално и всеки подход може да е различен според нуждите и желанията на конкретния човек. За транс хората, които не са навършили пълнолетие, здравната консултация се провежда при съгласие или участие на родител.
Стъпките, през които преминават транс хората в своя преход са следните като те могат да преминат в различна последователност:
Линк към комплексните услуги на Фондация Сингъл Степ: https://singlestep.bg/services-in-support-of-trans-people-in-bulgaria/
Важно е да се има предвид, че за момента няма официално приет медицински стандарт за трансджендър хората и техния преход – тоест, няма официална държавна политика на ниво наредби, закони и т.н. В този смисъл, медицинските експерти, които работят с транс хора не са много и за мнозина темата все още не е напълно позната. Поради затруднения достъп до медицински лица с опит, особено за транс хората извън големите градове, самите транс хора често прибягват до самолична терапия, закупуване на препарати и т.н. Екипът на фондация Сингъл Степ прави всичко възможно да информира транс хората, които се свързват с нас, за рисковете от подобно самолечение.