Текст от видео: Разкриване (Четене)

„Аз съм на 43 години и съм гей. В момента съм открит за ориентацията си, но не винаги е било така, защото съм роден в религиозна среда. Дори когато бях малко момче, винаги съм бил малко по-различен. (…) Това не беше много “добре дошло” и винаги се чувствах малко нежелан в този свят. После пораснах. Искам да кажа, че постоянно оставах различен. Разбира се, това стана по-ясно, когато започнах да ходя на училище. Тогава, когато бях тийнейджър на около 11 години, започнах да разбирам защо се чувствам различен, че съм привлечен от някого, към когото “не би трябвало да съм”, и това ме направи изключително объркан. Другата част, която ме направи още по-объркан или, бих казал, дори уплашен, беше, че съм част от тази религиозна общност, в която това изобщо не беше прието. Това беше по-скоро обезкуражено или дори смятано за болест и нещо, което трябва да се излекува. И така, в тази среда всъщност реших, че това ще бъде тайна, ще бъде нещо, което е моята история, скрита история и не мога да кажа на никого. (…) Определено реших, че никой никога няма да разбере тайната ми. И беше изключително трудно да нося тази тайна… (…) Винаги носех очила и нямах слънчеви очила, така че когато си взех слънчеви очила за първи път… спомням си облекчението (което получих), когато другите не виждаха очите ми, а  всъщност мога да гледам човека, който харесвам, и който беше толкова красив. Това беше моят огромен страх: ако разберат, това ще бъде моментът, в който ще загубя всичко. Мога да загубя семейството си, мога да загубя всичките си приятели. И това беше изключено. И тъй като аз също бях в тази религиозна общност и бях вярващ човек по това време, за мен беше важно да живея живота, който смятах, че трябва да живея, за да бъда добър човек.

Наистина се надявах, че ще се променя, че мога да променя сексуалността си. В този момент дори си мислех: Добре, може би съм бисексуален. И отново, тъй като бях в религиозна среда, за секс преди брак също не можеше да се говори, така че дори не беше въпрос да опитам и да видя, да проверя за себе си дали мога да бъда привлечен от жени или не. Така че всъщност реших да се оженя за жена. (…) 

И се влюбих в една жена. Това е нещо, което наистина е трудно за обяснение, защото по-късно, когато си позволих да бъда това, което съм и се разкрих като гей, осъзнах какво всъщност означава да си влюбен. Така че бих казал, че може би, по-скоро, много я харесвах като човек. (…) След няколко години решихме да имаме дете. Страхувах се как ще се развие това, ако някога се разведем. Но някъде две години след нашия брак всъщност започнах да имам депресия. Опитах се да се справя сам. За щастие, шест месеца преди да се оженим, казах на бъдещата си съпруга, че изпитвам влечение към същия пол и не знам какво означава това. И двамата някак си помислихме, че може би можем да го променим. Ако се обичаме достатъчно, ще бъде възможно да се променя. Така че тя знаеше, че се боря с това. Искам да кажа, че се борех да не приема себе си. Опитвах се да говоря с нея за депресивните състояния, в които изпадах. Тя знаеше защо съм депресиран и какво се случва. Така че винаги се опитвахме да намерим начини да ме измъкнем от тези депресии и успявахме някак си. Но те се връщаха всяка година и всяка година ставаха все по-тежки. (…) Разбира се, сексуалният ни живот страдаше все повече и повече. Все по-трудно ми беше да спя с жена ми. (…) Беше по-скоро задължение, отколкото нещо, което наистина исках, на което се радвах.

И тогава срещнах този човек, който работеше за общността. Той беше открит на работното си място. Беше открит за своята сексуалност. (…) И тук той всъщност постави различен въпрос в главата ми: Възможно ли е да правя смислена работа, да инвестирам живота си в нещо, което ми харесва и открито да бъда гей? И всъщност това е мястото, където започна моят процес на вземане на решение да се разкрия, както и моят процес на разкриване. Беше изпълнено с огромен страх. Не знаех как ще реагират хората. Всъщност очаквах да загубя всичките си приятели, особено тези, които са свързани с религиозната общност, с която бях свързан тогава. Това беше страшно време. Освен това родителите ми… Живеех със семейството си в къщата, която баща ми беше построил и очаквах той да каже да напуснa и никога повече да не се вясвам пред лицето му. Така че беше въпрос на… това да загубя всичко, което познавах.

Стигайки до този момент, в който всъщност реших да приема себе си, но осъзнавайки какво може да ми коства това, първото нещо, което исках да направя, е да се чувствам по-сигурен. (…) Имах нужда от поне няколко човека, които да са до мен и да знам, че няма да съм напълно сам. Така че, на първо място, беше много важно да имам този единствен приятел, който беше с мен в целия този процес и всъщност приятелят беше първият човек в целия свят, който разбра, че съм гей, когато бях на 21. Така че тя беше там отново, когато бях на 36 и (когато) взех това решение да се разкрия. 

Това е и нещото, което го направи много трудно. Аз бях на 36, и живеех цял живот в лъжа за всички около мен, а и за мен самия. Искам да кажа, че беше и за мен. Опитвах се да водя нормален начин живот. Там бяха децата. Бях уплашен. Какво ще стане с децата ми, как ще им се отрази разводът, кога ще се разведа? 

Имаше толкова много въпроси, които ми идваха на ум. И тогава се появи моят приятел. Когато бях на едно пътуване и случайно опознах този гей в Нова Зеландия, брат ми беше с мен, за щастие, и реших да се разкрия пред него. Той имаше невероятна реакция. Беше изключително подкрепящ. И когато се върнах в Хърватия, започнах да се разкривам пред някои приятели, малцина от които станаха мои съюзници и застанаха до мен, докато минавах през процеса на разкриване.

Беше наистина трудно за мен и жена ми да преминем през този процес. Наистина се опитвах да направя всичко по силите си, за да изслушам болката, която преживя жена ми, да се погрижа за нея и нейните чувства, както и да се погрижа за хората, пред които всъщност се разкрих. Спомням си, че беше изключително трудно да се разкривам и в началото… Всеки път, когато започнах да се разкривам, плачех. Просто беше толкова трудно по онова време, докато днес нещата са различни. Но дори когато се разкрих пред родителите си, имах цялата система за подкрепа. Брат ми беше там с мен, моят приятел беше там с мен. Така че това направи огромна разлика, защото родителите ми не реагираха толкова добре, особено баща ми. Беше трудно да го приеме. (…) След около шест месеца той ми се обади и ми каза, че иска да говори с мен и ми каза, че ме обича независимо от всичко. Нещата започваха да се случват някак по-лесно. Трябва да кажа, че най-трудната част беше разводът и грижата за децата, особено дъщеря ми, защото тогава беше на осем и за нея, за нас, беше важно да разбере, че тя не е причината, че е страхотна каквато си е, и че все още я обичаме и че тя няма да загуби нито един от родителите си, а че родителите й ще бъдат тук. И тогава, разбира се, историята с жена ми. Бих казал, че имаше едно важно изречение, което жена ми каза. Тя каза: „Знаеш ли, като приятелка искам да си щастлив и да се приемаш такъв, какъвто си, и искам да те подкрепя като твой приятел, но като твоя съпруга съм ти изключително ядосана.” И наистина се опитах да й дам свободата да се ядоса, защото знам, че не беше лесно и можех да разбера, че не е. Но аз съм много горд от това как се справихме с цялата ситуация и с развода, и децата, и как все още сме в добри отношения като родители. Ние сме там за нашите деца, можем да прекарваме време заедно и да си говорим, което е много важно нещо.

Сега възниква въпросът дали е по-добре да се разкриеш или не. Определено бих казал, че е много по-добре да съм открит. Спомням си, когато най-накрая го направих, когато вече се разкрих пред няколко души и семейството си, това първо лято си спомням, че казах на приятелите си: „Чувствам, че най-накрая мога да дишам, сякаш всъщност за първи път поех дълбоко дъх в живота си.“ (…) Това беше най-важното решение. И да имам партньор сега и просто да знам, и да се чувствам много по-автентичен, осъзнавайки кой съм. И е толкова по-лесно също да открия кой съм, кой искам да бъда и къде искам да отида в бъдеще.”