През годините изследователите са разработили различни теоретични модели по отношение на сексуалната ориентация и развитието на половата идентичност, включително:
Модели за развитие на сексуалната ориентация (ЛГБ)
Един от първите модели за развитие на идентичност за сексуалната ориентация е разработен от Вивиан Кас (1979). Това е модел от шест етапа, който описва процеса на развитие, през който индивидите преминават, докато осмислят и след това придобият своята идентичност като лесбийка, гей или бисексуална личност.
Човекът започва да се чуди дали може да е ЛГБ. С много различни мисли и чувства човек може да изпита отричане и объркване.
Човекът приема възможността да е ЛГБ и се сблъсква със социалната изолация, която може да възникне с тази нова идентичност.
Човекът изпитва повишено приемане на вероятността за своята ЛГБ идентичност и започва да толерира тази идентичност малко повече. Въпреки че объркването и страданието могат да намалеят на този етап, човекът може да почувства изолация и отчуждение, тъй като неговата концепция за себе си става все по-различна от обществените очаквания и норми. На този етап човекът често започва да осъществява контакти с други ЛГБ лица.
Човекът е успял да разреши повечето въпроси относно сексуалната си идентичност, да се приеме като лесбийка, гей или бисексуален човек и увеличава контакта си с ЛГБ общността.
Човекът започва да се чувства горд, че е част от ЛГБ общността и се потапя в ЛГБ културата. От своя страна има по-малко контакт с хетеросексуалните групи: понякога може да се ядосва на тези хора или дори да ги отхвърля.
Човекът интегрира своята сексуална идентичност с други нейни аспекти, а сексуалната ориентация се превръща само в един аспект на самочувствието му. Интензитетът на емоциите, които са се появили чрез процеса (гняв, гордост и т.н.), може да намалее и те могат да бъдат своето истинско „аз“ както в ЛГБ, така и в хетеросексуалните общности. Човекът чувства повече съответствие между публичното и личното си аз.
Основният проблем с модела на Кас е описанието на етапите като фиксирани, но днес ние разбираме развитието на сексуалната идентичност като по-динамичен и плавен процес. Следователно другият модел, който ви представяме, може да бъде по-новият многоизмерен модел на Дилън (2011), който включва също индивидуални и социални аспекти. Той описва 5 фази, които са нелинейни и гъвкави:

Dillon, Worthington, Moradi, B. (2011). Sexual identity as a universal process. Link to paper here.
Модели на развитие на полова идентичност (Т)
Самоосъзнаването като полово-варираща или трансджендър личност включва етапи на проучване и анализ както на междуличностно, така и на вътрешноличностно ниво в продължение на много години. Като се има предвид множеството малцинствени статуси на транс хората, техните специфични предизвикателства, дължащи се на процеса на преход, Аарон Девор (2008) описва своя модел на развитие на трансджендър идентичността, който обхваща 14 възможни етапа до пълна хирургична смяна на пола. Важно е постоянно да се подчертава, че не всички трансджендър хора искат или имат достъп до целия процес на преход поради различни причини: тяхното местожителство, финансови причини, медицински състояния и т.н. Етапите в този модел описват процес, който е сравнително подобен на това, което виждаме в модела за развитие на идентичността на сексуалната ориентация на Кас:
Сред многото различия важна е възможността за процес на утвърждаване на пола или преход, който сам по себе си е пътуване: приемането и интегрирането на полова идентичност след прехода също може да бъде дълъг процес.
Моделът на Пинто и Молейро за трансджендър идентичността (2015) не патологизира транс-идентичностите. Той определя пет етапа на преход, независимо от преживяванията, свързани с възрастта.
Като цяло преживяването на дисонанс ум-тяло е отправният елемент: това осъзнаване идва в ранното детството, и се изразява в това, че преживяванията и впечатлението за пола не съвпадат с физическото тяло. Пубертетът може да бъде смущаващо преживяване, при което телесните промени могат да доведат до негативни чувства към тялото, особено когато става въпрос за промени в женското тяло с развитие на вторични полови характеристики и настъпване на менструация. Чувството на дисонанс освен това може да бъде видимо в емоциите спрямо очакванията за обличане (обличането е особено ясен начин за изразяване на пола), както и по отношение на различни дейности. При липса на подкрепа чувствата на дисонанс са потиснати или поне скрити, дори до ранна зряла възраст. Започването на процеса на преход – което може да означава всяка форма на преход, която се счита за подходяща от индивида – се счита за преломна точка от този модел, когато индивидите започват да приемат и живеят според своята полова идентичност.
Джобен наръчник за разкриване на ЛГБТИ+ клиенти