Негативни последици за здравето (Четене)
Интернализираната хомофобия е един от основните рискови фактори за ЛГБ популацията, който води до негативни последици за физическото, психическото и благосъстоянието (напр. Berg et al., 2016). Проучванията показват например, че интернализираната хомофобия е положително свързана с депресия и тревожност (напр. Mereish&Poteat, 2015), суицидни мисли и поведение, особено при ЛГБ юноши и възрастни хора (напр, Livingston et al., 2015), злоупотреба с наркотични вещества и рисково сексуално поведение (напр. Herrick et al., 2013), както и междуличностни предизвикателства като намалена социална свързаност, липса на сексуално желание и трудности в съпружеската интимност (Meyer &Dean, 1998; Wight, LeBlanc, &Badgett, 2013).
Въпреки че проучванията, разгледани дотук, са съсредоточени предимно върху преживяванията на лесбийки и гейове, последните данни за бисексуални лица показват, че интернализираната бифобия е положително и уникално свързана с психологическия дистрес (Brewster &Moradi, 2010; Brewster et al., 2013). Съществуват и доказателства, че очакванията за стигма и интернализираната бифобия са негативно свързани с психологическото благополучие на бисексуалните хора (Balsam & Mohr, 2007; Sheets & Mohr, 2009).
Трансджендър хората са силно стигматизирана популация. По тази причина те могат да интернализират нормативните нагласи на обществото по отношение на пола, които водят до негативни последици за психичното здраве. Освен това трансджендър лица могат да се определят и като лесбийки, гейове или бисексуални и по този начин да изпитат допълнителна стигматизация и интернализирана хомо/би/трансфобия. Bockting et al. (2013) установяват положителна връзка между социалната стигма и депресията, тревожността и соматизацията при транссексуалните лица. Интернализираната трансфобия увеличава вероятността от опити за самоубийство (Perez-Brumer et al., 2015). По-конкретно, установено е, че срамът от собствената трансджендър идентичност е положително свързан с възприетия стрес, депресивните симптоми и симптомите на социална тревожност (Testa et al., 2015), докато отчуждението от други трансджендър хора е положително свързано с възприетия стрес, депресивните симптоми и тревожността (Scandurra et al., 2017).
Изследванията също така показват, че наличието на защитни фактори (като стратегии за справяне, връзка с общността, разкриване на сексуалната ориентация пред приятели и социална подкрепа) може да подобри ефекта от интернализирана хомофобия върху психологическото страдание на ЛГБТКИ+хората.
Интернализираната хомофобия/бифобия/трансфобия не е болест или личностна черта, още по-малко пък състояние на отделен индивид. Тя е отговор на социалните обстоятелства на външно потисничество и маргинализация на ЛГБТКИ+ лицата. Всъщност преодоляването на интернализираната хомофобия е важна задача на развитието в процеса на разкриване (coming out), през който преминават лесбийките, гейовете и бисексуалните лица, и се разглежда от клиничните психолози като необходима стъпка към постигането на добро психично здраве и благополучие.
Консултирането или индивидуалната психотерапия биха могли да смекчат негативните последици от интернализираната хомо/би/трансфобия върху самовъзприемането. Консултантите и терапевтите следва да работят върху чувството на срам от собствената сексуална ориентация или идентичност, като помагат на клиентите да преработят негативните емоции, свързани със стигматизиращите преживявания, и им съдействат да развият самооценка, по-свободна от бинарните представи за пола. Те трябва да обмислят и груповия подход като валидна алтернатива на индивидуалната работа. Всъщност по своята същност групата насърчава огледалните процеси, които улесняват оформянето на самооценката по иновативен и потенциално творчески начин (Amodeo et al., 2017), повишавайки процесите на самоовластяване и стратегиите за устойчивост (Amodeo et al., 2018).
