Интернализирана хомофобия/бифобия/трансфобия (Четене)

Негативните социални нагласи влияят ежедневно върху живота на ЛГБТКИ+ хората, което може да доведе до процес на интернализиране на стигмата, свързана със сексуалната ориентация. Когато лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и хората с различен пол интернализират негативните нагласи на обществото и развиват негативни чувства и нагласи към собствената си идентичност, говорим за интернализирана хомофобия, бифобия или трансфобия. Приетата (интернализирана) хомофобия, бифобия или трансфобия се проявяват чрез чувство за вина и срам, неудобство при разкриване на сексуалната ориентация/половата идентичност, ниска самооценка, убеждение, че човек е по-нисш от другите, морално и религиозно осъждане и др. Интернализираната хомо/би/трансфобия включва: обезпокоителни, неприятни и негативни чувства за себе си като хомо/бисексуален или небинарен човек, самооценка, изкривени представи и негативни нагласи към хомо/бисексуалността и транс хората, негативни морални нагласи към ЛГБТКИ+ хората, липса на връзка с ЛГБТКИ+ общностите, толериране на дискриминационното отношение към другите, ирационално подценяване на собствените интимни отношения, отричане на сексуалната ориентация и др.

Религия

Интернализираната хомо/би/трансфобия може да бъде тясно свързана и с религиозната среда и вярвания, особено в контекста на религии, които не одобряват ЛГБТКИ+ хората или осъждат ЛГБТКИ+ хората. Някои изследвания сочат, че нивото на интернализирана хомофобия е по-високо при лицата, които са религиозни, отколкото при лицата, които не са религиозни.

В контекста на Източна Европа, където преобладаващата религия е предимно християнството, ЛГБТКИ+вярващите лица често израстват, като им се внушава, че различната им сексуална/полова идентичност е грях, мерзост, против първоначалния Божи план и заплаха за вечния живот.  Поради това еднополовото привличане и/или половата несъвместимост се възприемат като проблематични и неприемливи. Някои религиозни групи ще утвърждават самата нехетеросексуална идентичност, но ще осъждат хората, които водят „хомосексуален начин на живот“. За повечето религиозни консерватори смяната на пола или животът в пол, различен от определения при раждането, се обезсърчава.

Вярващите ЛГБТКИ+ лица интернализират срама, образа на греховност и липсва на достойнство, който им се налага. Те могат да възприемат себе си като „по-малко хора“. Омразата към себе си може да се прояви в дълбок емоционален конфликт и да доведе до физическо самонараняване.

Религиозните клиенти от ЛГБТКИ+ общността се различават в справянето с приемането на тяхната сексуална/полова идентичност. Колкото по-консервативна е тяхната религиозна група, толкова по-драстично може да бъде решението. Редица от тях решават да останат затворени и да потискат сексуалността си или решават да се включат в така наречената „репаративна терапия“. (Бихме препоръчали на читателя да се запознае по-подробно с темата за „репаративната или конверсионна терапия“, тъй като тя все още представлява опасност, макар и да е незаконна в много страни, а скоро и в Европейския съюз).

Други може да вземат решение да водят двойнствен живот. Изглежда, че това им дава някакво облекчение, но скоро създава когнитивен дисонанс. Натискът да пазят самоличността си в тайна, да живеят два паралелни живота и да държат хората настрана може да доведе до депресия, тревожност и други форми на емоционално и физическо страдание.

Част от религиозните ЛГБТКИ+ клиенти могат да изпаднат в отрицание на религиозната си идентичност или дори да изпитват неприязън към религията. Дори когато вземат това решение, гореспоменатите чувства на вина и срам могат да останат с тях на съзнателно или подсъзнателно ниво, защото лицето е интернализирало получените послания.

За процесите на самоприемане, разкриване и справяне с интернализираната хомо/би/трансфобия интеграцията на религиозната и сексуалната идентичност може да се разглежда като идеален резултат. Това обаче изключва промяна на религиозната принадлежност, тъй като групата, към която принадлежи лицето, често не може да приеме различно мнение за хомосексуалността и/или половата идентичност. Също така е необходимо клиентът да признае, че е възможно и налично ново тълкуване на свещените текстове, въпреки че в началото може да го възприеме като заплашително. Когато говорим за страните от Източна Европа, трябва да споменем, че намирането на утвърждаваща църква може да бъде предизвикателство, тъй като в тези страни съществуват много малко подобни църкви или изобщо няма такива. Като цяло има и ограничена наличност на съдържание за ревизионистко богословие или куиър богословие на техния език. В този случай консултантът може да се обърне към религиозни организации/групи на ЛГБТКИ+, за да получи повече информация, или да насочи клиента към такава организация/група.