Системна и критична призма (четене)

Психологията и клиничната психология са област с големи традиции и с много теоретични основи, които датират от стотици или хиляди години. Психологията има голямо наследство от философията и други хуманитарни дисциплини, които са започнали да се формират в древни времена. Въпроси като това какво означава здравословен и щастлив живот или какви са ролите на хората в обществото са били в умовете на големите мислители от древността. Има много „отговори“ на тези въпроси, скрити в нашите култури и възпитание, както и много предположения и идеи, които са скрити в литературата и изследванията на психологията.

Полезно е да разгледате внимателно своята област и професионалните си изследвания:

• Какво включва здравословното развитие, здравословната сексуалност, здравословните взаимоотношения и привързаност и здравословните механизми за справяне?
• Какво означава да си възрастен?
• Какво означава семейство?
• Какви стигми засилват в живота на хората противоположности от типа болни срещу здрави, луди срещу нормални?
• Какви социални системи и системи на потисничество поддържат или оставят недокоснати психологическите теории?

Фокусът на терапията обикновено е индивидът и често социалните системи и процеси не са нито адресирани, нито смекчавани по време на терапията. Ако тези системи бъдат оставени без внимание, терапевтичната връзка може да доведе до засилване на пристрастията и потисничеството, които са основната причина за интернализираните фобии.

Освен това, за да разберат наистина нуждите от психично здраве на различни групи, специалистите трябва да разберат културните и социални сили, които оказват влияние върху тези групи и върху възприятията за тях. Много е трудно да се отделят предизвикателствата на психичното здраве на ЛГБТКИ+ лицата от социалните системи, културата и политиката. Затова е важно да накараме клиничните психолози да мислят за предположенията, които насищат техните практики и области на работа, за да им помогнем да разширят мисленето си отвъд вътрешноличностните и междуличностните отношения, както и да им помогнем да научат и да установят рефлексен процес, който могат да прилагат непрекъснато.

Тук можете да намерите няколко от тези дълбоко вградени предположения, но можете да измислите други идеи:

Основни понятия и въпроси, които са вградени в клиничната психология

• Успешното съобразяване с обществените идеали и процеси често се разглежда като знак за здравословно функциониране.
• Здравословната сексуалност и привързаността вървят ръка за ръка.
• Има процес на развитие, през който преминава всяко човешко същество, който в идеалния случай завършва със здравословно функциониране и взаимоотношения.
• Задачата на психолога е да помогне на клиента да засили усещането за себе си в зряла възраст.
• Да бъдеш женен е огромен защитен фактор по отношение на проблемите на физическото и психическото здраве.

Преодоляване на хетеросексизма и цисджендеризма

Хетеросексизмът е ценностната система, която дава приоритет на хетеросексуалността и приема, че това е стандартната, най-подходящата и морално приемлива сексуална ориентация, като етикетира всички други сексуални ориентации като ненормални, нежелани и нездравословни. Хетеросексизмът и цисджендъризмът са потискащи и имат отрицателно въздействие върху ЛГБТКИ+ лицата.

Много школи по психология и традиции имат основни хетеросексистки вярвания и много хетеросексистки концепции се считат за маркери на психичното здраве и процъфтяване, например женствена и мъжка изява, дългосрочни връзки, брак и желанието да имаш дете могат да бъдат стандарти за здравословно функциониране в много терапевтични школи и методи.

Хетеросексизмът може да се появи в работата на психолога дори неволно и може да засегне връзката и доверието между терапевт и клиент. Да бъдеш утвърдителен практикуващ означава да си наясно със своите пристрастия, стереотипи и да се грижиш за тях, за да създадеш безопасно място за всички клиенти. За преодоляване на хетеросексизма е важно практикуващите да са наясно със собствените си нагласи и вярвания по отношение на ЛГБТКИ+ теми.

Показател за професионална почтеност е да сте наясно с предразсъдъците и ценностните си системи и следователно да сте наясно с професионалните ограничения в компетентността си. Очаква се също така психологът да може да реши дали проблемите могат да бъдат обработени в супервизия или клиентът трябва да бъде насочен към друг терапевт.

Биопсихосоциалната рамка: справяне с причинно-следственото мислене

Този параграф подчертава значението на биопсихосоциалния модел за предоставяне на ефективна помощ на ЛГБТКИ+ лица. Вероятно вече сте запознати с този модел и го използвате в ежедневните си практики, но това може да зависи много от времето, в което сте получили своето професионално образование.

Диагностичният режим на клиничната психология може да подкани психолозите да мислят за човешкото функциониране по причинно-следствена структура, която може да бъде плодородна почва за предубедено мислене. Едно от пристрастията е небалансираният възглед за „здравата“ и „нездравословната“ бинарност: „здравата“ личност и функционирането се считат за стандартни и те неизбежно ще се формират, ако обстоятелствата на процеса на развитие са средни или „нормални“; „нездравословната” личност и функциониране, обаче, са отклонение от стандартните и са причинени от различни фактори.

В действителност, както адаптивното, така и неадаптивното функциониране са причинени от много взаимосвързани фактори; всички видове човешко функциониране възникват от сложни и припокриващи се биологични, психологически и социални механизми. Професионалистите трябва да са наясно с това пристрастие и да третират всеки аспект и вариант на човешкото функциониране като естествено разнообразни последици от сложни биопсихосоциални процеси.

Друго пристрастие, което може да се формира на основата на причинно-следственото мислене, е свързването на травмата със сексуалната и полова идентичност: много психолози в крайна сметка смятат различни елементи на несъответствие и неблагоприятни обстоятелства в миналото на клиента за причина за тяхната ненормативна сексуалност и пол.

В действителност човек може да има трудни взаимоотношения с бащината си фигура или дори да бъде жертва на сексуално насилие и в същото време може да има ненормативни сексуални и полови преживявания или идентичност, независими от тези преживявания. Дори ако някои изследователи могат да открият връзка между неблагоприятните преживявания и ненормативните идентичности, специалистите трябва да внимават да не смесват корелацията и причинно-следствената връзка.

Да помогнеш на някого да се излекува след неблагоприятни преживявания не означава, че неговата идентичност трябва или ще стане по-съобразена с нормата. Въпреки че травмата и предизвикателствата, произтичащи от стигматизираните несъответстващи идентичности, могат да имат известни припокривания (например, травмата може да увеличи ефектите от стигматизацията на ЛГБТКИ+ върху лицето и обратно); двете предизвикателства са различни групи въпроси, които се нуждаят от професионална помощ. Справянето с едното може да облекчи болката на другото, но излекуването на травма няма да промени и не е необходимо да променя основната идентичност на някого.