Често срещани форми на насилие над ЛГБТКИ+ хора (четене)

Насилието и малтретирането могат да имат различни форми, да се случват редовно или периодично, но винаги са фокусирани върху едно нещо – надмощие и контрол над жертвата. ЛГБТКИ+ хората често биват подложени на тормоз или малтретиране въз основа на своята сексуална ориентация, полова идентичност или изразяване (SOGIE – sexual orientation, gender identity, gender expression), но могат да са също така обект на домашно насилие и насилие в интимни отношения. Следват най-често срещаните форми на насилие и малтретиране, с които професионалистите биха могли да се сблъскат при работа с ЛГБТКИ+ клиенти.

Дискриминация

Дискриминацията се случва директно, когато човек е третиран по по-малко благоприятен начин от другиго заради своята сексуална ориентация или полова идентичност, или косвено, в случай че общи критерии или практики поставят в неизгодно положение лице въз основа на неговата сексуална ориентация или полова идентичност. ЛГБТКИ+ хората се сблъскват с дискриминация в множество аспекти от живота си. Ситуациите на дискриминация могат да варират за всеки индивид, но най-явните са:

• образование (напр. да са лишени от възможността да посещава дадено училище)
• работно място (напр. кандидатурите им за работно място да бъдат отхвърлени)
• здравеопазване (напр. да им бъдат отказан достъп до здравни услуги)
• обществени места (напр. да бъдат изгонени)
• медии (напр. да не се обърнат с правилните местоимения)
• религиозни общности (напр. да бъде отлъчени)

В повечето страни дискриминацията е забранена със закон. Проверете законодателството в своята страна, за да предоставите на участниците вярна и актуална информация, и също така направете списък на организациите, предоставящи правна помощ.

Микроагресия

Микроагресивни поведения са такива, които предават по едва доловим или косвен начин пренебрежителни или като цяло враждебни послания към получателя. Микроагресиите са дефинирани като „кратки и обичайни ежедневни вербални, поведенчески или обкръженчески обиди, умишлени или непреднамерени, които изразяват враждебни, пренебрежителни или отрицателни нагласи и обиди към членове на потиснати групи“ (Надал 2008: 23, според Надал и др. 2011).

Домашно насилие

Според дефиницията за домашно насилие, то е агресивното и насилническо поведение, проявяващо се между членове на семейството или партньори, независимо от социалния им пол, сексуална ориентация, полова идентичност, възраст, социален произход, раса, и т.н. Много хора не успяват да разпознаят признаците на домашно насилие, тъй като повечето считат за насилие само физическата агресия. Всъщност, насилието може да придобие множество форми, различни от физическата във връзка между партньори или в семейна обстановка: психологическа, емоционална, икономическа, социална и сексуална. Насилническото поведение се разполага на много широка скала по отношение на тежестта, като започва от коментари с омаловажаващ характер до прекомерно физическо насилие и дори убийство. Съвсем в реда на нещата е в началото да има изолирани и редки демонстрации на насилие от страна на партньорите, последвани от извинения, покаяния; насилващата страна измисля оправдания (стрес, алкохол и др.) и обещава, че няма да се повтори.

Съществуват три основни мита за домашното насилие сред гей двойките:

• Първият е, че то не съществува.
• Вторият е, че насилието е реципрочно.
• Третият е , че малтретирането е с по-малка тежест.

Истината е, че разпространението на домашното насилие е еднакво сред хетеросексуалните и ЛГБ двойките; съществува разлика в надмощието между страните; и тежестта на насилието не е свързана със сексуалната ориентация.

Тъй като ЛГБТКИ+ хората често стават обект на отхвърляне от връстници и семейство и преминават през период на повишена изолация, търсенето на помощ и подкрепа в ситуация на насилие е затруднено. В ЛГБТКИ+ връзките сексуалната ориентация/половата идентичност може да функционира като „инструмент“ в ръцете на партньора; има случаи, когато единият партньор заплашва другия да издаде ЛГБТКИ+ статута му  или го възпрепятства от разкриване.

Принадлежността към ЛГБТКИ+ групата затруднява жертвите да потърсят подкрепа, тъй като се страхуват да бъдат осъдени и отхвърлени. Смущаващи данни: транс жените, особено секс работниците, са с висок риск да станат жертва на насилие от партньори или клиенти, а сигналите все още са изключително редки – около 4% от жертвите са сигнализирали на полицията или са потърсили помощ от други източници. Друга високорискова група са онези ЛГБТКИ+ деца и юноши, чиито семейства ги малтретират въз основа на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.

Престъпления от омраза

В голяма част от ЕС, актовете на насилие срещу социална група са законово класифицирани като престъпления от омраза, които водят след себе си по-тежки присъди, в случай че извършителят е осъден. В някои страна законодателството се разпростира до словесни обиди, освен физическо насилие. Основното престъпление може да бъде всичко, забранено от наказателното право, актът се превръща в престъпление от омраза, когато жертвата е избрана въз основа на лични характеристики напр. сексуална ориентация или полова идентичност. За извършителите такива актове служат за послание към цялата група, че не са добре дошли и не са в безопасност в обществото, като по този начин намаляват чувството за безопасност и сигурност, което води до това ЛГБТКИ+ хората да крият идентичността си от страх за своята безопасност.

Съществуват убедителни доказателства, че престъпленията от омраза към ЛГБТКИ+ общността се запазват в Европа. Проучване на европейската агенция за основни права (FRA) от 2019 г. е открило, че 11% от ЛГБТИ+ лицата са ставали обект на физически или сексуални атаки поради това, че са ЛГБТИ+ в петте години преди проучването, и 38% са преживявали тормоз заради това, че са ЛГБТИ+ само в последните 12 месеца преди проучването.

Хората, превърнати в жертви след тежки физически престъпления от омраза, е вероятно да преживеят повече психологически стрес от жертви на друг вид тежки престъпления. По-конкретно, жертвите на престъпления, мотивирани от предубеждения, е по-вероятно да изпитат посттравматичен стрес, притеснения за безопасността, депресия, тревожност и гняв. Нещо повече, дори самото засвидетелстване на дискриминация срещу собствената ти група може да доведе до известни количества психологически стрес, чувство на опасност и по-ниско самочувствие.

Престъпленията от омраза имат силата да причинят травма и стрес както на индивидуално, така и на общностно ниво.

Реч на омразата

Спрямо дефиницията на FRA „Реч на омразата се отнася до подстрекателството и окуражаването на омраза, дискриминация или враждебност към дадено лице, които са мотивирани от предразсъдъци срещу този човек заради негова конкретна характеристика, например сексуалната му ориентация или половата му идентичност. Речта на омразата се опитва да насърчи и оправдае омразата и враждебността към ЛГБТКИ+ общността и може също така да допринесе към основните нагласи в обществото – в общности, в които речта на омразата е приета или толерирана, действителни атаки към членове на дадена група са по-вероятни. Речта на омразата е предизвикателство, тъй като случаите не се докладват достатъчно и могат да се появят във всяка платформа.