Модели на развитие и разкриване на ЛГБТ идентичност (четене)

През годините изследователите са разработили различни теоретични модели по отношение на сексуалната ориентация и развитието на половата идентичност, включително:

  • сценични модели (например Кас, Фасинджър, Савин-Уилямс, Тройдън), които предполагат линейна прогресия от липса на осъзнаване на сексуалната ориентация, през потапяне в идентичността, до нейното интегриране;
  • продължителност на живота и други нелинейни модели (Д’Ауджели, Фокс, Клайн, Роудс), които се фокусират върху специфични процеси на развитие на идентичността в рамките на социокултурния контекст и контекста на продължителността на живота;
  • различни гледни точки за сексуалната ориентация и развитието на полова идентичност (Бойкин, Л. С. Браун, Клеър, Диас, Рафо, Уилсън), които описват ЛГБТ идентичността и развитието във връзка с други психосоциални идентичности (пол, раса, култура, класа, способности и т.н. ).

Модели за развитие на сексуалната ориентация (ЛГБ)

Един от първите модели за развитие на идентичност за сексуалната ориентация е разработен от Вивиан Кас (1979). Това е модел от шест етапа, който описва процеса на развитие, през който индивидите преминават, докато осмислят и след това придобият своята идентичност като лесбийка, гей или бисексуална личност.

  • Етап 1 – Объркване на идентичността:

Човекът започва да се чуди дали може да е ЛГБ. С много различни мисли и чувства човек може да изпита отричане и объркване.

  • Етап 2 – Сравнение на идентичността:

Човекът приема възможността да е ЛГБ и се сблъсква със социалната изолация, която може да възникне с тази нова идентичност.

  • Етап 3 – Толерантност към идентичността:

Човекът изпитва повишено приемане на вероятността за своята ЛГБ идентичност и започва да толерира тази идентичност малко повече. Въпреки че объркването и страданието могат да намалеят на този етап, човекът може да почувства изолация и отчуждение, тъй като неговата концепция за себе си става все по-различна от обществените очаквания и норми. На този етап човекът често започва да осъществява контакти с други ЛГБ лица.

  • Етап 4 – Приемане на самоличността:

Човекът е успял да разреши повечето въпроси относно сексуалната си идентичност, да се приеме като лесбийка, гей или бисексуален човек и увеличава контакта си с ЛГБ общността.

  • Етап 5 – Гордост от идентичността:

Човекът започва да се чувства горд, че е част от ЛГБ общността и се потапя в ЛГБ културата. От своя страна има по-малко контакт с хетеросексуалните групи: понякога може да се ядосва на тези хора или дори да ги отхвърля.

  • Етап 6 – Синтез на идентичност:

Човекът интегрира своята сексуална идентичност с други нейни аспекти, а сексуалната ориентация се превръща само в един аспект на самочувствието му. Интензитетът на емоциите, които са се появили чрез процеса (гняв, гордост и т.н.), може да намалее и те могат да бъдат своето истинско „аз“ както в ЛГБ, така и в хетеросексуалните общности. Човекът чувства повече съответствие между публичното и личното си аз.

Основният проблем с модела на Кас е описанието на етапите като фиксирани, но днес ние разбираме развитието на сексуалната идентичност като по-динамичен и плавен процес. Следователно другият модел, който ви представяме, може да бъде по-новият многоизмерен модел на Дилън (2011), който включва също индивидуални и социални аспекти. Той описва 5 фази, които са нелинейни и гъвкави:

  • Задължителна хетеросексуалност
  • Активно проучване
  • Разсейване на интензитета
  • Задълбочаване и ангажираност
  • Синтез

Dillon, Worthington, Moradi, B. (2011). Sexual identity as a universal process. Link to paper here.

Модели на развитие на полова идентичност (Т)

Самоосъзнаването като полово-варираща или трансджендър личност включва етапи на проучване и анализ както на междуличностно, така и на вътрешноличностно ниво в продължение на много години. Като се има предвид множеството малцинствени статуси на транс хората, техните специфични предизвикателства, дължащи се на процеса на преход, Аарон Девор (2008) описва своя модел на развитие на трансджендър идентичността, който обхваща 14 възможни етапа до пълна хирургична смяна на пола. Важно е постоянно да се подчертава, че не всички трансджендър хора искат или имат достъп до целия процес на преход поради различни причини: тяхното местожителство, финансови причини, медицински състояния и т.н. Етапите в този модел описват процес, който е сравнително подобен на това, което виждаме в модела за развитие на идентичността на сексуалната ориентация на Кас:

  • Има етапи, при които объркването е доминиращо
  • Може да има етапи, при които е налице сравнение с идентичността на друг
  • Толерантността към половата идентичност може да се случи преди приемането ѝ

Сред многото различия важна е възможността за процес на утвърждаване на пола или преход, който сам по себе си е пътуване: приемането и интегрирането на полова идентичност след прехода също може да бъде дълъг процес.

Моделът на Пинто и Молейро за трансджендър идентичността (2015) не патологизира транс-идентичностите. Той определя пет етапа на преход, независимо от преживяванията, свързани с възрастта.

  • Този модел започва с етапа на объркване, последван от необходимостта да се дефинира себе си, търсене на обяснение.
  • Вторият етап е изследване, осъзнаване, че полът, определен при раждането, не съответства на тяхното преживяване.
  • Третият е преразглеждането на опциите за преход.
  • Четвъртият е възприемането на идентичността и избрания начин на преход.
  • Последният етап е да се интегрира транс идентичността като част от Аз-а.

Като цяло преживяването на дисонанс ум-тяло е отправният елемент: това осъзнаване идва в ранното детството, и се изразява в това, че преживяванията и впечатлението за пола не съвпадат с физическото тяло. Пубертетът може да бъде смущаващо преживяване, при което телесните промени могат да доведат до негативни чувства към тялото, особено когато става въпрос за промени в женското тяло с развитие на вторични полови характеристики и настъпване на менструация. Чувството на дисонанс освен това може да бъде видимо в емоциите спрямо очакванията за обличане (обличането е особено ясен начин за изразяване на пола), както и по отношение на различни дейности. При липса на подкрепа чувствата на дисонанс са потиснати или поне скрити, дори до ранна зряла възраст. Започването на процеса на преход – което може да означава всяка форма на преход, която се счита за подходяща от индивида – се счита за преломна точка от този модел, когато индивидите започват да приемат и живеят според своята полова идентичност.

Джобен наръчник за разкриване на ЛГБТИ+ клиенти

  1. Разкриването е лично решение: няма правилен или грешен начин да го направите, зависи изцяло от вас и вашите отношения с кого бихте могли да го споделите. Има много различни начини: разговор лично, телефонно обаждане, имейл, текст, писмо и т.н.
  • Какъв е предпочитаният от вас начин да се разкриете пред важните за вас хора?
  • Различен ли е той спрямо различния човек, пред когото искате да се разкриете ?
  • Какво бихте очаквали от човека, пред когото се разкривате?
  • Какво бихте искали да кажете на някого, на когото искате да се разкриете?
  • С кого се чувствам в безопасност и ми е комфортно да споделям? Кой винаги е до мен?
  1. Спомнете си дали някога сте тествали някого, на когото сте искали да разкриете, относно отношението му към ЛГБТ хората.
  • Какъв беше начинът, по който търсехте нечие мнение за ЛГБТ хората?
  • Представихте ли им ЛГБТ знаменитост или пробвахте да гледате нещо по темата?
  • Разбрахте ли как се отнасят към осиновяването или раждането на деца от ЛГБТ хора? Търсихте ли техните нагласи относно равенството в брака? Обръщали ли сте някога внимание на техните стереотипи за ЛГБТ хората и думите, които използват, когато говорят за ЛГБТ хората?
  1. Няма идеално време или пространство за разкриване. То е процес, който продължава през целия живот и зависи от това на кого искате да кажете. Понякога е необходимо повече време за разговор лично. Понякога се случва спонтанно. Понякога трябва да се чувствате уверени и сигурни, за да го направите: важно е да го направите, когато смятате, че е подходящо за вас.
  • Помислете кое време и място са най-подходящи за вас? Бихте ли предпочели да бъдете на обществено или частно пространство по време на това? Домът ви безопасно място ли е за разкриване?
  • Има ли някои предпоставки за поверителност и безопасност, за които да помислите, преди да се разкриете?
  • Кое време е най-подходящо за човека, пред когото искам да се разкрия? Удобно ли ни е да говорим на обществени места или у дома? Има ли специално място за разкриване пред някой близък човек?