Малцинствен стрес (четене)

Стресът е нормално явление за всички, независимо дали е от голямо събитие (напр. смърт на близък човек) или просто от ежедневието ни (напр. задръстване). Най-общо стресът може да се определи като състояние на нарушено психо-физическо равновесие, което индивидът преживява поради някаква форма на заплаха (физическа, психологическа или социална) за него или за близък човек (Havelka, 1998). В допълнение към общите стресови ситуации, на които са изложени всички хора, ЛГБТКИ+ хората се сблъскват и с ежедневна стигма, предразсъдъци и дискриминация, което създава хронична стресова среда. Според Майер (2003) ЛГБТКИ+ лицата изпитват малцинствен стрес, който се определя като хронично ниво на стрес, причинено от предразсъдъци, дискриминация, липса на социална подкрепа и други фактори, с които се сблъскват лицата от малцинствата. По-нисшият статус на ЛГБТКИ+ лицата води до по-голям брой стресови събития като насилие, дискриминация или тормоз, които са свързани с по-ниска самооценка, несигурност и физиологично и психологическо преживяване на стрес.

Модел на стреса при ЛГБТИ лица от малцинствата

Моделът за малцинствения стрес разработен от Майер (2003), е опит да се изясни процесът, чрез който социалният стрес води до по-лошо психично здраве при ЛГБТКИ+ лицата. Моделът се основава на две предположения:

1. Стресът е социален; съществуват обективни външни стресови събития и условия, които се явяват следствие от хетеросексизма и които създават враждебна среда за ЛГБ хората.
2. Наличието на тези условия води до влошено ниво на психично здраве.

Фигура 1. Моделът на Майер за малцинствен стрес (Майер, 2003, стр. 253)

Обстоятелствата в средата се отнасят до социалния контекст, в който живее и се развива лицето от малцинствена група. Този контекст оказва влияние върху положителните и отрицателните последствия за психичното здраве на ЛГБТ лицето посредством различните процеси на стрес, причинен от принадлежността към малцинството.

Централните елементи на модела са дисталните и проксималните стресови фактори, които могат да бъдат остри и хронични източници на стрес. Обективните стресови фактори, които се внасят отвън и не зависят от субективната оценка на индивида, се наричат дистални стресови фактори (напр. преживяване на дискриминация, насилие, злоупотреба). Проксималните стресови фактори са по-субективни по природа и са свързани с идентичността на самите ЛГБТ лица. Някои от по-значимите проксимални стресови фактори са очакването за отхвърляне от страна на другите хора, прикриването на собствената идентичност и интернализираната хомофобия.

Не трябва да забравяме и въздействието на общите стресови фактори, които присъстват при всички индивиди. Характеристиките за малцинствената идентичност, както и индивидуалните и общностните начини за справяне и социалната подкрепа представляват медиатори във връзката между дисталните и проксималните стресори и психичното здраве. Социалната подкрепа и социалната идентичност често се смятат за буфери, които намаляват негативното въздействие на стреса върху здравето. Малцинствената идентичност има множество ефекти. Тя определя дали индивидът, живеещ в определен социален контекст, ще бъде изложен на дисталните и проксималните стресови фактори. Тя също така опосредства въздействието на тези стресови фактори върху психичното здраве.

Моделът на малцинствения стрес е разработен специално за цисджендър лица с различна сексуалност (т.е. лесбийки, гейове и бисексуални лица), но напоследък той се прилага емпирично и за трансджендър лица (Bockting et al., 2013; Scandurra et al., 2017). Широко доказано е, че преживяването на насилие и дискриминация във висока степен води до това трансджендър лица да насочват негативните обществени нагласи към себе си. В същото време е необходима устойчивост, за да могат те да се противопоставят на обществената стигма, загнездена в общество, което дискриминира въз основа на половата идентичност.