ЛГБТКИ+ потребители с тежки психични заболявания (четене)

Операторите не са непременно психолози. Дори и да са, целта на чата/горещата линия не е да предоставя терапия. Ролята на оператора е да осигури емоционална подкрепа, да информира и да даде възможност на търсещия подкрепа да намери решения в текущата ситуация, в която се намира. Тези платформи не са подходящи за предоставяне на подкрепа на хора с остро психично заболяване и трябва да бъдат насочени към професионалист следвайки същите насоки, както в случая на самоубийствено лице (споменато по-горе). Операторът ще използва техники за активно слушане. Обикновено операторът на чата/горещата линия ще подкрепи лицето да разкаже своите истории по начин, който допринася за усещането за „разбиране“. Историята трябва да е написана по начин, който показва човека като авторитет в собствения му живот, а не като маргинализирана жертва. В наративна перспектива чатът може да подпомогне търсещия подкрепа в „пренаписването“ на историята по по-конструктивен начин.

Препоръка

Ще има случаи, когато рамката за чат и гореща линия имат ограничения. Добре е да знаем границите си. Операторът има чудесна възможност да се запознае с историята на търсещия подкрепа, да се ориентира в психическото състояние, което описва, и да реши дали този човек трябва да бъде насочен към друга услуга заедно с опцията за чат/гореща линия.

Темпото на консултиране в чат/гореща линия може да помогне за квалифициране на препоръката. Операторът има добри възможности да получи необходимата информация и понякога дори да се консултира с ръководителя си, преди да препоръча конкретно направление.

Как трябва да процедира операторът, ако смята, че е необходимо препоръка:

1. Обяснете защо смятате, че препоръката е подходяща и попитайте дали е ок за лицето да обсъди тази опция.
2. Дайте името на лицето или организацията, към която ще препоръчате лицето
3. Обяснете какво може да предложи професионалистът или мястото на препоръка, което е извън границите на рамката за поддръжка на чата/горещата линия.
4. Попитайте какво мисли лицето и дали разбира причините за препращането.
5. Предоставете информация за контакт и уеб адрес.
6. Можете да посетите уебсайта (ако има такъв) заедно и да поговорите за препоръката. Попитайте какви са мислите на човека относно осъществяването на контакт. Попитайте човека дали намира услугата за подходяща.
7. Обсъдете последствията и разработете стратегии за справяне с тях.

Примери:

• Млада транс жена иска да говори с друг транс човек. Организацията трябва да има мрежа за подкрепа, в която тази млада транс жена да има възможността да говори поверително с друго транс лице и да зададе всички въпроси, които може да има. Операторът предоставя на транс жената имейл на съответния транс човек, който може да й помогне.
• Небинарен човек иска да бъде част от група за подкрепа и да се срещне с други ЛГБТКИ+ хора, да слуша техните истории, да намери източници, за да се справи и да почувства, че не е сам. Операторът ще предостави информация и връзка за небинарния човек и ще му даде възможност да се регистрира в група за подкрепа.
• Родител на ЛГБТКИ+ човек желае да се срещне с други родители. Родителят се бори с приемането на детето си и иска да чуе за начина, по който другите родители са се справили с тези трудности. Операторът предоставя съответния контакт и връзка, за да се включи родителят.
• Човек с дълга история на клинична депресия се обръща към услугата за чат/гореща линия. Операторът предоставя техники за активно слушане и е съпричастен, но чувства, че обхватът на услугата е ограничен. След като изгради връзка с човека, операторът му предлага да потърсят психологическа помощ и осигурява подходящ контакт.